Историята на голямото престъпление на Симоний
Като цяло симонията е покупка или продажба на духовна служба, действие или привилегия. Терминът идва от Симон Маг, магьосникът, който се опитал да купи силата да дарява чудеса от апостолите (Деяния 8:18). Не е необходимо парите да преминават от собственика, за да се счита едно действие за симония; ако се предлага някаква компенсация и ако мотивът за сделката е някаква лична облага, тогава симонията е престъплението.
Появата на Симония
През първите няколко века от новата ера сред християните практически не е имало случаи на симония. Статутът на християнството като незаконна и потисната религия означаваше, че има малко хора, достатъчно заинтересовани да получат нещо от християните, че биха стигнали толкова далеч, че да платят за това. Но след християнството става официална религия на Западната Римска империя, която започва да се променя. Тъй като имперският напредък често зависи от църковните асоциации, по-малко благочестивите и по-наемните търсеха църковни служби за съпътстващия престиж и икономически предимства и бяха готови да харчат пари, за да ги получат.
Вярвайки, че симонията може да навреди на душата, висшите църковни служители се опитват да я спрат. Първото законодателство, прието срещу него, е на Халкидонския събор през 451 г., където купуването или продажбата на повишения в свещени ордени, включително епископство, свещеничество и диаконат, са забранени. Въпросът щеше да бъде разгледан на много бъдещи събори, тъй като през вековете симонията ставаше все по-разпространена. В крайна сметка търговията с благословени масла или други осветени предмети и плащането за литургии (освен разрешените приношения) беше включено в престъплението на симонията.
В средновековието католическа църква , симонията се смяташе за едно от най-големите престъпления, а през 9-ти и 10-ти век беше особен проблем. Това беше особено забележимо в онези области, където църковните служители бяха назначени от светски лидери. През 11-ти век папите-реформатори като Григорий VII работят енергично, за да премахнат практиката и наистина симонията започва да намалява. До 16-ти век случаите на симония са малко и далеч.
