Кои или какви са били богомилите?
Богомил е член на еретична секта, възникнала в България през Х век. Очевидно сектата е кръстена на своя основател, поп Богомил.
Учението на богомилите
Богомилството имало дуалистично естество – тоест неговите последователи вярвали, че както добрите, така и злите сили създават Вселената. Богомилите вярвали, че материалният свят е създаден от дявола и затова осъждали всички дейности, които довеждали човечеството в близък контакт с материята, включително яденето на месо, пиенето на вино и брака. Богомилите бяха отбелязани и дори възхвалявани от враговете си за тяхната строгост, но тяхното отхвърляне на цялата организация на Православната църква ги направи еретици и следователно бяха търсени за обръщане, а в някои случаи и за преследване.
Произход и разпространение на богомилството
Идеята за богомилството изглежда е резултат от съчетаването на неоманихейството с местно движение, насочено към реформиране на Българската православна църква. Тази теологична гледна точка се разпространи в голяма част от Византийската империя през 11-ти и 12-ти век. Популярността му в Константинопол доведе до затварянето на много видни богомили и изгарянето на техния водач Василий през около 1100 г. Ереста продължи да се разпространява, докато в началото на 13 век не се появи мрежа от богомили и последователи на подобни философии, включително павликяни и катари, които се простираха от Черно море до Атлантическия океан.
Упадъкът на богомилството
През 13 и 14 век са изпратени няколко делегации от францискански мисионери да обърнат еретиците на Балканите, включително и богомилите; тези, които не успели да обърнат, били изгонени от региона. Все пак богомилството остава силно в България до 15 век, когато османците завладяват части от Югоизточна Европа и сектите започват да се разсейват. Останки от дуалистични практики могат да бъдат намерени във фолклора на южните славяни, но малко друго е останало от някога могъщата секта.