Защо има проблеми при избора на преводи на Библията?

В даден момент от изучаването си всеки изучаващ библейска история се сблъсква със същата дилема: с толкова много различни преводи на Светата Библия, кой превод е най-подходящ за историческо изучаване?

Експертите по библейска история бързо ще посочат, че нито един превод на Библията никога не трябва да се счита за окончателен за историческо изучаване. Това е така, защото сама по себе си Библията не е книга по история. Това е книга на вярата, писана в продължение на четири века от хора с много различни гледни точки и цели. Това не означава, че Библията не съдържа истини, достойни за изучаване. Но сама по себе си Библията не е надеждна като единствен исторически източник. Неговият принос винаги трябва да се допълва от други документирани източници.

Има ли един истински превод на Библията?

Много християни днес вярват погрешно, че Версия на крал Джеймс на Библията е „истинският“ превод. KJV, както е известно, е създаден за английския крал Джеймс I (Яков VI на Шотландия) през 1604 г. Въпреки цялата антична красота на неговия Шекспиров английски, който много християни отъждествяват с религиозния авторитет, KJV едва ли е първият, нито най-добрият превод на Библията за исторически цели.

Както всеки преводач гарантира, всеки път, когато мисли, символи, образи и културни идиоми (особено последните) се превеждат от един език на друг, винаги има известна загуба на смисъл. Културните метафори не се превеждат лесно; „мисловната карта“ се променя, колкото и да се опитвате да я поддържате. Това е загадката на човешката социална история; културата оформя езика или езикът формира културата? Или двете са толкова преплетени в човешкото общуване, че е невъзможно да се разбере едно без друго?

Когато става въпрос за библейска история, помислете за развитието на еврейските писания, които християните наричат ​​Стария завет. Книгите на еврейската Библия първоначално са написани на древен иврит и са преведени на гръцки койне, често използвания език в средиземноморския регион от времето на Александър Велики (4 век пр. н. е.). Еврейските писания са известни като TANAKH, еврейска анаграма, която означава Тора (Законът), Nevi'im (Пророците) и Ketuvim (Писанията).

Превеждане на Библията от иврит на гръцки

Около 3-ти век пр. н. е., Александрия, в Египет, се е превърнала в научен център за елинистични евреи, тоест хора, които са били евреи по вяра, но са възприели много гръцки културни начини. През този период се смята, че египетският владетел Птолемей II Филаделф, който управлявал от 285-246 г. пр. н. е., е наел 72 еврейски учени, за да създадат гръцки (общогръцки) превод на ТАНАХ, който да бъде добавен към Великата библиотека на Александрия. Полученият превод е известен като Септуагинта, гръцка дума, означаваща 70. Септуагинтата също е известна с римските цифри LXX, означаващи 70 (L=50, X=10, следователно 50+10+10=70).

Този единствен пример за превод на еврейски писания посочва планината, която всеки сериозен изучаващ библейската история трябва да изкачи. За да четат писанията на оригиналните им езици, за да проследят библейската история, учените трябва да се научат да четат древноеврейски, гръцки, латински и евентуално арамейски.

Проблемите с превода са нещо повече от езикови проблеми

Дори и с тези езикови умения, няма гаранция, че днешните учени ще тълкуват точно значението на свещените текстове, защото все още им липсва ключов елемент: директен контакт и познаване на културата, в която е използван езикът. В друг пример LXX започва да губи благосклонност, започвайки около времето на Ренесанса, тъй като някои учени смятат, че преводът е повредил оригиналните еврейски текстове.

Нещо повече, не забравяйте, че Септуагинтата беше само един от няколкото регионални превода, които се осъществиха. Евреите в изгнание на вавилонски направиха свои собствени преводи, докато евреите, които останаха в Йерусалим, направиха същото. Във всеки случай преводът е повлиян от често използвания език и култура на преводача.

Всички тези променливи могат да изглеждат обезсърчителни до степен на отчаяние. При толкова много несигурности, как човек може да избере кой превод на Библията е най-подходящ за историческо изучаване?

Повечето любители, изучаващи библейска история, могат да започнат с всеки достоверен превод, който могат да разберат, стига също да разбират, че нито един превод на Библията не трябва да се използва като единствен исторически авторитет. Всъщност част от забавлението от изучаването на библейската история е да четете много преводи, за да видите как различните учени тълкуват текстовете. Такива сравнения могат по-лесно да се осъществят чрез използването на паралелна Библия, която включва няколко превода.

Част II: Препоръчителни преводи на Библията за исторически изследвания .

Ресурси

_{Превежда за крал Джеймс, преведено от Уорд Алън; Vanderbilt University Press: 1994; ISBN-10: 0826512461, ISBN-13: 978-0826512468.}

_{В началото: Историята на Библията на крал Джеймс и как тя промени една нация, език и култураот Алистър Макграт; Водеща: 2002 г.; ISBN-10: 0385722168, ISBN-13: 978-0385722162}

_{Поетиката на възхода: теории за езика в равински текст за възходот Наоми Яновиц; Издателство на Държавния университет в Ню Йорк: 1988 г.; ISBN-10: 0887066372, ISBN-13: 978-0887066375}

_{Съвременният паралелен Нов завет: 8 превода: Крал Джеймс, Нов американски стандарт, Нов век, Съвременен английски, Нов международен, Нов живот, Нов крал Джеймс, Посланието, редактиран от Джон Р. Коленбергер; Oxford University Press: 1998; ISBN-10: 0195281365, ISBN-13: 978-0195281361}

_{Изкопаване на Исус: Зад камъните, под текстовете,от Джон Доминик Кросън и Джонатан Л. Рийд; HarperOne: 2001; ISBN: 978-0-06-0616}